Игри

Информация за страница Айтос

Айтос е град в бургаска област и се намира в Югоизточна България. Освен това той е административен и стопански център на едноименната област. По данни на Националния статистически институт на Република България (НСИ), населението към 31.12.2012 г. е 19 827 жители. По този показател град Айтос е второто по големина населено място в областта. Животинският свят в района е разнообразен, защото в горите на айтоския балкан живеят различни видове животни – вълци, лисици, диви свине, сърни и елени. В близост до обработваемите площи пък се срещат зайци, таралежи и невестулки. По отношение на влечугите, те са представени предимно от змии и гущери. Сравнително по-рядко се срещат и костенурки. В миналото броят на птиците е бил значителен, но в наши дни, главно поради човешката дейност, те са много по-малко. Градът е един от пунктовете по източноевропейския небесен маршрут, който се нарича „Виа Понтика”. По него прелетните птици се отправят към Близкия Изток и Африка. През пролетния сезон горите са пълни с пойни птици, между които дроздове, кукувици, скорци и славеи. Семейство Врабчови също имат свои представители там в лицето на домашното, испанското и полското врабче. Овесарките, които са сиви, жълти или черноглави, също обитават гористите местности. Зърноядните птици като щиглеци, конапарчета, зеленушки и много други, имат значително присъствие. В горите обаче има още обитатели. В това число влизат гургулицата, чучулигата, падпъдъкът, фазанът и яребицата. Орли също се срещат, но значително по-рядко. Между Айтос и Лясково има установени гнездови находища на белоопашат мишелов, а само край Айтос – на малък креслив орел.

                Що се отнася до водите на града, в хидрографско отношение той се разпределя между поречието на няколко малки рекички и една по-голяма – Луда Камчия. По-малките реки се вливат в Черно море. Река Айтоска пък е най-голямата, която протича през полето. Тя извира от южните склонове на Малка Айтоска планина западно от село Тополица. След като протича през Айтоското поле, тя се влива в Бургаското езеро, а нейната дължина е 48 км. Сравнително богати на водни източници са околностите на града. Има подпочвени води в редица местности – Омарлията, Леската, Герена. Също така районът е богат и на минерални води. Лековитите минерални извори са прочути в този край в миналото и се намират на 15 км източно от града. Всъщност това са прочутите Аква калиде на римляните, които днес са бургаските минерални бани. В северната част на айтоското поле пък се намират няколко минерални извора – Миризливата чешма, която е при село Шиварово, както и изворите при селата Съединение, Череша и Ябълчево. В района на село Съдиево също има минерална вода, която се бутилира за пиене. При село Поляново от дълбок сондаж пък блика геометрална вода с дебит 30 л/сек., като тя тече свободно, без да се използва. Що се отнася до водата до сондажа при село Тополица, тя се характеризира като хидрокарбонатно-натриева с алкална реакция, а тази при село Малка Поляна – като термална с алкална реакция. Водата има и лечебни свойства, които помагат при редица заболявания като стомашно-чревните, чернодробно-жлъчните, бъбречните и тези на опорно-двигателния апарат, ето защо в действителност е много ценна и полезна.

 

 

 

Етикети:   Море , Екскурзии , Градове , България
eXTReMe Tracker